selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
29.05.2014 г., 14:52 ч.

Не ме въвличай 

  Поезия » Любовна
1064 0 32

Не ме въвличай
в свойто безпокойство.
Не ме обичай,
щом ще те боли.
Защо сега
оставяш ме самотна?
Защо в снега
измъчваш пламък да гори?
И как очакваш
да ти дам спокойствие?!
Когато стъпкваш
малкото искри.

Момент във нежност,
дай ми миг в мълчание.
Светът е снежен,
а утрото вали.
Ще претопя
и твойто отчаяние.
Ще се стопя,
безгласно, в твоите очи.
Изгарям в теб,
пропадам в безсъзнание.
Сковаващ лед
в душата ми ръми.
Все още дишам,
но умирам във незнание.
Аз още пиша,
огън в мен гори.
Недей забравя
нашето желание.
Не ме оставяй,
мъка ме души.
Не викам празно,
кухо подаяние.
Не сме напразно
сбрани две души.
Аз искам само
простичко признание.
Аз диря рамо,
то не се руши.

Не си отивай,
тръпки ме побиват.
Недей изстива,
тръпнещ се сгуши.
Не ме измъчвай,
времето убива ме.
Ако тръгваш - тръгвай!
Само се реши.

Не мога вече
да стоя изправена.
Сърцето вечно,
веч се пресуши.
Милярди кръпки,
безброен път поправяно.
Милиони стъпки,
аз останах без сълзù.
Едно небе
блести от покаяния.
Едно море
с удавени звезди.
Не искам пак
живот във наказание.
Аз търся знак
за нашите съдби.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз съм си тук, искрено се радвам, че отсъствието ми предизвиква ихтересът ви. Все още пиша редовно,просто нямам интернет, а през таблета е трудно да поствам. За това ме няма. Боряна, благодаря ти и за предишните коментари, много си мила (: Светлина и мир за всички ви! И нека вдъхновението бъде с вас! - ИНАСЕВЕРИНАЮГ
  • Прекрасен, оригинален стих, написан талантливо, посветен на невъзможната, но истинска любов. (Древни мъдреци твърдят, че любов, която не разплаква очите, не е истинска) Прекрасен стих! Поздрави за талантливата авторка!
  • страхотно. 6 от мен
  • Тук било голяма веселба. Я не повреждайте мозъка на детето!
  • Вие сте луди бе, пегаси! На 5 реда стих по пет фермана ланкане! Яла си ме прибери, ти луно, че от тез хвъркати дрънкалници ще стана лунатик!
  • Всъщност, в стихотворението се описва една драма, в която любовта се изплъзва на двама влюбени поради това, че поне единият от тях няма достатъчно екзистенциално благополучие, хармоничност и/или дръзновение за да понесе на гърба си товара на една любов. Другият (другата, всъщност ) има съзвучно и съпричастно отношение към затрудненията и условното малодушие на любимия си и се опитва да го окуражи или най-малкото иска от него да вземе решение, да поеме отговорност ("Ако тръгваш - тръгвай!Само се реши.". Стихотворението е хубаво, искрено и съдържателно от психологическа гледна точка. Отново се чудя дали то не е прекалено истинно-психологическо, за сметка на поетичността!? Пояснявам - при изкуството в определена степен се залага на фикцията, и от тази позиция истинността, ако не е достатъчно стилизирана, е възможно да "натежи"...
  • странно...
  • Впечатли ме концепцията на младата поетеса, че "поезията не се разбира, тя се чувства..."грях е ...да бъде тълкувана".

    В такъв случай защо са необходими коментарите?
    И на каква теоретична основа се пишат литературни критики, обзори, изследвания? Какви критерии се издигат за оценка на поетичните творби?

    Според наличната в монента теория на литературата,стойностите на дадено художествено произведение произтичат от вложената в него ясна и убедително изведена идея и от художествените му качества: структура, образи, емоции, компоненти на формата (рими, ритъм, метафори, находки...).

    Постарах се да подходя към разглежданата творба от позицията на авторката и почувствах лутането на една наранена душа - в лабиринта на любовните терзания.
    Долових нещо недоизяснено, някакъв душевен смут, който не позволява да се намери реален изход от ситуацията, затова на финала се търси "знак" за съдбите на двамата.

    Ето някои изрази, които извикаха тези усещания в мен:

    "Не ме обичай, щом ще те боли."
    "Защо сега оставяш ме самотна?"

    "Изгарям в теб"
    "Сковаващ лед в душата ми ръми"
    "Огън в мен гори"

    "Не си отивай, тръпки ме побиват"
    "Ако тръгнеш, тръгвай. Само се реши"

    Едно небе блести от покаяние."
    "Не искам пак живот във наказание."

    Вярвам на твърденията, че Северина притежава свеж поетически талант и ще го развива - съобразно тенденциите в съвременната българска поезия.
    Успех, Северина!
  • "И не на последно място - бих казала, че е направо Грях - поезията да бъде тълкувана."

    Това не се отнася за религиозния тип поезия, или поне не за тази на св. Йоан Кръстни. Иначе, известно е, че има най-различни стилове и видове поезия, и изобщо, изкуство, което, впрочем, по принцип "е велико, но не е истинно". Последната теза съдържа един контрапункт, който всеки би трябвало да помни и да разбере в един момент.
    Като виждате, драга Даниелова, подхождам съвсем разграничено, когато пиша за тълкуване на стихотворения, поеми...
    А стихотворението, което Мисана е публикувал в коментара си в два варианта (вторият с "перфектна форма", по думите на автора му) с 16 годишна разлика, евентуално би имало по-определена стойност ЕДИНСТВЕНО ако в него има заложен и достатъчно отчетлив философски смисъл, макар и "закодиран". Такива "закодирани" философски стихотворения (без изрично обяснение при представянето им!) може да си позволят хора, които имат вече разпознаваема в обществото доктрина, която би магла да е допълнителен ключ за разбиране на смисъла.
    "Замъглеността" в поезията не може да е безусловна.
    Ето тук става дума за "замъглености" :

    "Каня те на пътуване
    в онази страна, която много ти прилича
    Морните слънца на нейните замъглени небеса
    имат за моя дух омаята
    на твоите очи, когато искрят притъмнели.
    Там долу всичко е ред и красота,
    спокойствие и сласт.
    Светът заспива в една топла светлина
    на хиацинт и злато.
    Мързеливо спят блуждаещите кораби
    дошли от всякъде
    за да задоволят твоите желания
    Le matin j'écoutais
    les sons du jardin
    la langage des parfums
    des fleurs."

    <a href="https://www.youtube.com/watch?v=UX2FT9oqc3I">Ti invito al viaggio (текст на Бодлер(?)</a>

    А също и ето този клип: <a href="https://www.youtube.com/watch?v=hgUsnCLwzVo">Baudelaire; L'invitation au voyage </a>, естетиката на който, сигурен съм, ще оцените!
  • Благодаря за стихотворението, Фабер. Хареса ми много!
    До тук обаче - спирам със съгласието си относно коментарът Ви! Не съм съгласна, че поезията трябва да е непременно буквална, или разпознаваема. Дори съм на мнение, че е по-точно обратното - трябва да е шифрирана, наситена със символи, най-вече такива - каквито никой, никога не ще разбере! Поезията е мистика! Поезията е обхваната в мъгла от чувства! Поезията не се разбира, тя се чувства! Ако ли пък е философска - се размишлява над нея, търси се ключ. Дори да е буквална, поезията никога не е буквална. И колкото по-малко знае за теб един човек - толкова му е по-непонятна и неразбираема. От където произтича Неговият прочит на стиха и натоварването му със собствени асоциативни символистики и значения. А това от своя страна прави стиха част от теб. Поезията е създадена от един, но непрекъснато се преражда от друг. И това е най-красивата поезия, лично за мен! И не на последно място - бих казала, че е направо Грях - поезията да бъде тълкувана. Ако едно цвете е красиво, а вие искате да разберете всяка частичка от него - ще го нарежете, но после можете ли да го съберете в предишният му блясък?! Радвам се, че се опитвате да направите нещо за мен със св.Кръстни, определено ще му обърна внимание! И ви връщам услугата мигновено: Опитайте се да разберете цветето чрез фантазията си, току виж станало по-красиво от колкото дори е създадено (: Светлина и мир -ИНАСЕВЕРИНАЮГ
  • selene727 (Северина Даниелова): 30-05-2014г. 14:28
    ............... То е от този тип, който всеки втори(дори да не е поет) може да напише(но това също си има един общочовешки чар..."

    Да, наистина, има такъв чар в това стихотворение, но е малко по- непоетичен, отколкото би ми се искало.

    Г.н Мисана дали няма да си разтълкува голямата поезия - резултат от 16 годишно узряване и прозрения. Може би тя е мъдър философски код. Апропо, забележителни религиозно-философски поеми заедно с тълкуването им - СТИХ ПО СТИХ!, пише един от най-големите католически мистици -св. Йоан Кръстни: <a href="http://chitanka.info/text/23928-tymnata-nosht-na-dushata">"Тъмната нощ на душата"</a>
    Няма да скрия, че една от идеите ми при минималното представяне тук на св. Йоан Кръстни, е той да контрастира в очите на Даниелова НЕСРАВНИМО по-маловажния от него Дънов, който всъщност изобщо не се включва в "класацията" на здравата мистика, т.е. е несъизмерим със светеца - богослов и мистичен доктор на църквата.
  • С Табуто не съм съгласен, относно архаизмите. Използвани правилно и в мярка, те могат да украсят едно произведение. Зависи, кога, защо и как ги използва, конкретния автор в произведението си. Богатството на изразните средства в българския език, не бива да се основава на безпаметна модерна изразност, само със съвременни символи и суперлативи. Все пак, за разлика от много други съвременни държави сме с история над 1300 години, което ще рече, че и езикът ни е с нещо по-богат от новоизлюпените модерни езикови заемки.
  • Северина, харесва ми динамиката в стиха ти и не съм съгласна, че губи сила към края. Напротив, определям финала ти като "отворен", оставящ читателя сам да прецени как да го тълкува, което само по себе си е много въздействащо, поне за мен, защото четенето трябва да предизвиква мисъл.
    Поздравявам те най-искрено!
  • Тото, http://en.wikipedia.org/wiki/PLUR
  • Оу, леле, няма ме половин ден и тук става страшно, ха-ха.

    Фабер, уважавам мнението ти, стихото си е от простичко - по-простичко, както казах няма абсолютно никакви претенции да е нещо необикновено. То е от този тип, който всеки втори(дори да не е поет) може да напише(но това също си има един общочовешки чар, би трябвало да пасне на повечето хора). И го казвам абсолютно сериозно, все пак ми е една от проходилките. Може би, няма художествена стойност, но за мен лично - има огромна стойност. Това е и причината да го постна (:

    Мисана, благодаря ти, че се явяваш като мой защитник, но ще те помоля да не го правиш! Тук имаш право, защото биваш намесен(бих казала - неетично - г-н Фабер!) в критиката. Ще ти обясня защо да НЕ го правиш после...

    Мислех да не пиша повече в тази коментарна секция, но така и така съм почнала... Мисана, може би цял живот няма да ми стигне да ги редактирам докато станат идеални(вероятно не може би) ,но лично аз обичам някои неща да остават свободни и недовършени. Не говоря за конкретното стихо, то е от малко по-различно естество. Но твоята 16-годишна редакция ОПРЕДЕЛЕНО е дала плод (според моето скромно мнение (: )!

    Бостан, от ритъмна редакция е нещото от което няма нужда, 100 про, защото се движи по мелодия. Може би, ако я знаеше, нямаше да ти куца - докато го четеш. Благодаря, все пак, че си оценил труда ми (:

    Анна, Росица, Михаил - и на вас благодаря!

    Ангел - (: (: (:

    П.С.: Фабер и аз смятам, че съм по-силна в живописта все пак ми е първа страст и съм живяла много години така. И си 100000... % прав, че трябва време (ако има нещо поетическо в мен) поезията да се развие! Това се и опитвам да правя (:

    PLUR-С
  • vega666 (Младен Мисана)- за мен (рефаб):" А когато се произнасяте негативно, етиката изисква да посочвате конкретни факти"

    Имате основание за това си съждение.

    vega666 (Младен Мисана): "Аз ще Ви оборя точка по точка."

    След като се произнасяте така, ще Ви помоля да направите разбор ("точка по точка", да си "похвалите", така да се каже, вариантите на Вашето стихотворение, а евентуално и това на Даниелова. Понеже сте доста словоохотлив - не си жалите писането, предполагам, че особено при горните Ви заявки, ще изпълните молбата ми. Благодаря предварително!

    И според мен селене727 е талантлива, но предполагам, че акцентът на таланта и е в живописта. По отношение на словото тя е много експресивна и динамична, така да се каже, но поради младост, идейна неизясненост и уклони, мисля, че определено още има накъде да се поправя и развива. Все пак, за 19 годишна е доста "сериозна фигура" в изкуството и идейността, Даниелова!

    П.п. Впрочем, тезите ми в този коментар, а и в първият под стихотворението, са в немалка степен и хипотези...
  • Поздравления!!! Хареса ми много!
  • Фабер! Ще Ви отговоря, не защото заслужавате това, а защото сте стохастичен представител на една тенденция - определени хора, които се отъждествяват с някоя от музите на поезията, да раздават "правосъдие".
    Това не може да става обаче зад маската на анонимност, защото музите си имат имена, докато Вие /в случая/ сте просто един ник.
    Коментарното поле не е съдебна зала /а изглежда Ви се иска да е така, видно от интонацията Ви на деловодител на някакъв съд, в най-добрият случай - първоистанционен/, Вие не сте в черна тога, така, че след прочитане на присъдата си да изпращате хората, там където би Ви се искало. Тези времена отдавна отминаха. Северина има талант, какъвто Вие нямате и не може да имате. Затова реакцията Ви е абсолютно разбираема - непомазаният от Боговете ординарен преводач, се дразни от онова, което не се вмества в шаблона на неговата тривиална баналност. По-ясен сте ми от покривка за маса, поставена на силна слънчева светлина. Аз съм преценил качествата на Северина с много по-богат опит на полето на поезията от Вашия и щом съм декларирал публично, че тя има несъмнен поетичен талант, това е така. Ако съм й отправил една добронамерена критика, то е само, за да опазя таланта й от известни "изкушения" и плодовете му да се умножават. Докато Вие искате да стъпчете този талант, но няма да успеете, защото за щастие ме има и съм реален фактор за защитата му. Не видях нищо конкретно /и по същество/ в "критиката" Ви, освен общи приказки. А когато се произнасяте негативно, етиката изисква да посочвате конкретни факти. Изводите са ясни. Или не разполагате с такива, или онова, с което "разполагате" е толкова лесно оборимо, че изпитвате страх да не бъде тутакси оборено. И тук сте прав. Аз ще Ви оборя точка по точка, както съм оборвал много подобни на Вас - общи фразеолози, криещи се зад плътните си маски.

    Към примера, който съм адресирал до Северина /а не до Вас/, подходихте отново с типичната си неетичност, чрез грубо и безпардонно вмешателство и изказване в стил клевета. Никакви аргументи, никакви факти. Затова се връщам към началото на моето изказване. Отговарям не персонално на Вас, защото не виждам тук проява на персоналност, а на една тенденция, твърде разпространена напоследък, която може да буди единствено съжаление, по изброените по-горе причини.
  • Харесах,давай напред,усъвършенствай се-можеш,стихът е докосващ!
  • Не мога да разбера рефаб - сигурно е свикнал за художествени да приема извън земни изразни средства... Стихотворението си е достатъчно добро, наистина има нужда от ритъмна и звукова корекция, тук-таме, има и два реда безсмислени в него, които не се връзват в общата картина, цитирам:
    "Милярди кръпки,
    безброен път поправяно."
    Но общо взето, си е прилично произведение.

  • За съжаление в това стихотворение на уважаемата Даниелова май има недостиг на художествена стойност и оригиналност - както идейна, така и като форма, според мен. Съжалявам!

    Поздрав (може би също не чак дотам оригинален като асоциация!? ) със <a href="https://www.youtube.com/watch?v=2BXdzZzw6Yo">Северина</a>

    П.п. vega666 (Младен Мисана): ..................дали напразно съм изгубил толкова време."

    Предполагам, че по-скоро "напразно си изгубил време" и при написването на първоначалния вариант, и по време на 16 -те години редакция - та чак до сегашния вариант. Съжалявам!
  • Свалям ти шапка...Израз народен.Това исках да видя.Отстояване много ми хареса...Поздрав!!!Давай напред.Много добра си...Изпращам ти три усмивки...!
  • Северина, не се страхувам да споделям честно мнението си и то открито.
    Вчера например така постъпих с една дама - известен проф. по психология.
    Твърдеше, че Питагор бил ученик на Сократ. Наложи се публично да я апострофирам. Не й стана приятно, но тя преди това разви цяла теория базирана на този лъжовен факт.
    Ако съм обидил някого от коментиралите текста ти, то наистина ги моля за извинение. Думата "клакьори" отдавна е загубила първичното си значение /ръкопляскащи, на които е платено за това/. Вече се използва много повече като заместител на фенове. И аз я употребих именно в този смисъл, който мисля, че не е обиден.

    Над едно свое стихотворение работих цели 16 години, за да стигна до перфектната му и окончателна форма:

    Оригинал:

    Има плен, във който всеки губи.
    Часовете ни отнасят постепенно.
    Собствените мисли стават чужди.
    Нещо много силно ни подслушва.
    Всеки хълм е оцветен като надежда.
    Смесват се след време цветовете.
    Равнината слънцето изцежда
    и изкачва неусетно върховете...

    И преработеният /след цели 16 години/ финален вариант:

    Идва ден, след който всеки губи.
    Часовете ни отнасят постепенно.
    Собствените мисли стават чужди.
    Най-небесното накрая става земно.
    Всеки хълм е оцветен като надежда.
    Смесват се след време цветовете.
    Равнината слънцето изцежда
    и изкачва неусетно върховете...


    На теб оставям да прецениш дали напразно съм изгубил толкова време.

    Твърдението ми всъщност беше, че съществуват тези двете:
    "поезия на излиянията" и "излияние на поезията".

    Разделящата линия между тях понякога трудно може да бъде видяна, но те фактически лежат върху два различни континента.

    Поздрав от /знаеш кой/!
  • Почувствах го силно но в продължението загуби силата.С по малко думи щеше да е по въздеистващо.Не обичам да давам съвети защото всеки пише според душевните си емоций.Извини ме.Поздрав от съце!!!
  • хахахахаха, Мисана, хахаха, твърде добре си започнал да ме познаваш, разсмя ме даже :D Стихото наистина е старо и то доста, може би от година, или малко повече. Обаче не съм съгласна, че има нужда от шлайфане! То си върви в „старото“ ми чувстване на нещата - конкретно и обикновенно, без никакви претенции да е нещо различно (което се промени след време...) Шлайфала съм го достатъчно, не поствам неща, които не са готови за показване, подбирам си ги много внимателно! Просто днес настроението ми е било такова - по-обикновенно. Пускам нещата си според настроението, защото иначе не мога да си избера кое... Не бих си позволила да пусна нещо просто ей така - без да е огледано - защото ме е мързяло. Редактирвам ги по много пъти, понякога ги държа с месеци, или години, понякога излизат на примависта. Аз съм страхотен перфекционист в едната си половина. Радвам се, особено много, че беше честен! Аз също харесвам повече как съм се надградила до момента! Просто имах нужда от нещо симпъл в момента! Бъди сигурен, че не се величая от ласкателства, но може пък на другите да им е харесало искрено... всеки има различен вкус. Не ги обиждай така, моля те... Пак ти благодаря за искреността!!!

    Ивон,Ангел,Миночка - благодаря ви (:

    Тото, да се женя не обмислям,
    други стъпки във живота си
    премислям
    Знаци, символи и смисъл
    ме тормозят, но изчистващо
    и не мога във леглото си
    да заспивам във безсмислие
    Но благодаря ти за усмивката
    връщам ти я двойно по-
    наистина (: (:

    Ена, сега съм различна
    -С
  • Северина, Северина! Тук си го раздала много южно. Спомняш си какво ти бях казал за думи като "веч". Тогава обаче, забравих да ти кажа още нещо, че излиянията трябва да се обуздават, за да не се мине от излияние на поезия към поезия на излиянията. Така, че аз съм много виновен пред теб. Но сега макар и със закъснение отбелязвам това. Другото вече ти го казвах на няколко пъти /пази се от клакьорите. Венцехваленията са приятни за егото, но остъргват таланта./.
    Какво да правя сега, като си ми слабост. Щях да кажа: "Скъпи са ми Северина и истината, но истината ми е по-скъпа", ако бях Сократ, но понеже съм 666 ще ти кажа: "Скъпи са ми и Северина и истината, но Северина ми е по скъпа". И все пак - бъди и ти скъпа на себе си. Това е старо стихо /подписвам се/ и те е домързяло да го преработиш /прав ли съм ?/. Има много хубави моменти в него и заради тях давам най-висока оценка, но убеден съм от необходимостта за шлифоване на текста - внимателно и търпеливо.
  • Харесах! Искрено и емоционално!
  • Богато емоционална творба, която държи в напрежение.
    Поздрави!
  • Прекрасно произведения!Поздрав!
  • Ах, тази любов...
    Много си различна тук?
  • Георги, внимавай като ме хвалиш така! Много се радвам, че съм ти харесала много - отново (:
  • Този ти стих е чудо,
    много дух в мен събуди!
Предложения
: ??:??