Не ме въвличай
Не ме въвличай
в свойто безпокойство.
Не ме обичай,
щом ще те боли.
Защо сега
оставяш ме самотна?
Защо в снега
измъчваш пламък да гори?
И как очакваш
да ти дам спокойствие?!
Когато стъпкваш
малкото искри.
Момент във нежност,
дай ми миг в мълчание.
Светът е снежен,
а утрото вали.
Ще претопя
и твойто отчаяние.
Ще се стопя,
безгласно, в твоите очи.
Изгарям в теб,
пропадам в безсъзнание.
Сковаващ лед
в душата ми ръми.
Все още дишам,
но умирам във незнание.
Аз още пиша,
огън в мен гори.
Недей забравя
нашето желание.
Не ме оставяй,
мъка ме души.
Не викам празно,
кухо подаяние.
Не сме напразно
сбрани две души.
Аз искам само
простичко признание.
Аз диря рамо,
то не се руши.
Не си отивай,
тръпки ме побиват.
Недей изстива,
тръпнещ се сгуши.
Не ме измъчвай,
времето убива ме.
Ако тръгваш - тръгвай!
Само се реши.
Не мога вече
да стоя изправена.
Сърцето вечно,
веч се пресуши.
Милярди кръпки,
безброен път поправяно.
Милиони стъпки,
аз останах без сълзù.
Едно небе
блести от покаяния.
Едно море
с удавени звезди.
Не искам пак
живот във наказание.
Аз търся знак
за нашите съдби.
© Северина Даниелова All rights reserved.
