7.09.2024 г., 8:19

Не ме забравяй

414 2 0

     

     Не ме забравяй

 

Помниш ли дъждът във златно,

който с теб ни раздели,

и онази вечер в синьо

с мигащи над нас звезди?

 

Помниш ли очите сини,

музиката в нощен час,

времето във дни, години –

любовта, дошла при нас?

 

Чувствата се раждат и умират,

те са в моята душа,

само със сърцето се разбират,

вън се спуска вечерта.

 

Помниш ли? Не ме забравяй!

Аз те мисля всеки ден.

Дъжд във златно не оставяй

да застане между теб и мен!

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...