7.09.2024 г., 8:19

Не ме забравяй

421 2 0

     

     Не ме забравяй

 

Помниш ли дъждът във златно,

който с теб ни раздели,

и онази вечер в синьо

с мигащи над нас звезди?

 

Помниш ли очите сини,

музиката в нощен час,

времето във дни, години –

любовта, дошла при нас?

 

Чувствата се раждат и умират,

те са в моята душа,

само със сърцето се разбират,

вън се спуска вечерта.

 

Помниш ли? Не ме забравяй!

Аз те мисля всеки ден.

Дъжд във златно не оставяй

да застане между теб и мен!

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...