Не ме забравяй
пред мен догаря пак свещта,
за теб си спомням в този миг,
в сърцето ми е твоя лик.
За дружбата ни вярна аз
редя слова, че и на глас
ти казвам: "Моля те, прощавай,
мрази ме, но не ме забравяй!"
Да мразиш? Толкова неща
разкрих на твоята душа.
Красиви? Да - любов и смях,
но подло аз се подиграх
със чувствата ти. Тъй реших,
за чужди грешки отмъстих
на теб, сърце, но ти прощавай!
Мрази ме, но не ме забравяй!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени