Aug 2, 2007, 4:33 PM

Не ме забравяй

  Poetry
1K 0 3
Замислена стоя в нощта,
пред мен догаря пак свещта,
за теб си спомням в този миг,
в сърцето ми е твоя лик.

За дружбата ни вярна аз
редя слова, че и на глас
ти казвам: "Моля те, прощавай,
мрази ме, но не ме забравяй!"

Да мразиш? Толкова неща
разкрих на твоята душа.
Красиви? Да - любов и смях,
но подло аз се подиграх

със чувствата ти. Тъй реших,
за чужди грешки отмъстих
на теб, сърце, но ти прощавай!
Мрази ме, но не ме забравяй!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...