2 ago 2007, 16:33

Не ме забравяй

  Poesía
1K 0 3
Замислена стоя в нощта,
пред мен догаря пак свещта,
за теб си спомням в този миг,
в сърцето ми е твоя лик.

За дружбата ни вярна аз
редя слова, че и на глас
ти казвам: "Моля те, прощавай,
мрази ме, но не ме забравяй!"

Да мразиш? Толкова неща
разкрих на твоята душа.
Красиви? Да - любов и смях,
но подло аз се подиграх

със чувствата ти. Тъй реших,
за чужди грешки отмъстих
на теб, сърце, но ти прощавай!
Мрази ме, но не ме забравяй!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...