2 ago 2007, 16:33

Не ме забравяй

  Poesía
1K 0 3
Замислена стоя в нощта,
пред мен догаря пак свещта,
за теб си спомням в този миг,
в сърцето ми е твоя лик.

За дружбата ни вярна аз
редя слова, че и на глас
ти казвам: "Моля те, прощавай,
мрази ме, но не ме забравяй!"

Да мразиш? Толкова неща
разкрих на твоята душа.
Красиви? Да - любов и смях,
но подло аз се подиграх

със чувствата ти. Тъй реших,
за чужди грешки отмъстих
на теб, сърце, но ти прощавай!
Мрази ме, но не ме забравяй!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...