Не ми гадай !
Не ми гадай!
Не искам, вместо мен,
ти нещо да узнаеш.
От миналото
спомена разплисках.
По погледа ми
няма да познаеш.
Ще ти платя
добри пари.
Иди си!
И аз съм като теб -
нехая.
Пред другите,
на Бог прави се.
Аз с Него често
разговарям си
за края...
Приплаквам му,
за дните ни
предишни,
а бъдещето Той
за себе си -
не знае...
Не ми гадай!
Ще продължа -
- нататък,
по своя път,
залутана -
в безкрая,
за да срещна -
там - дори - оттатък -
приятел - някакъв -
незнаен.
Не ми гадай!
© Виолета Томова Всички права запазени