25.05.2011 г., 22:47

Не ми отиват пролети

946 0 18

Копнеех лято. Пролетите вече

не ми отиват. И от тях боли.

 

И пак е лято. Знам, че ме обичаш.

Но вече трето лято е така.

Една умора кожата ми свлича

и диша във тила ми есента.

Не искам лято. Искам луда пролет.

Напираща, нахална, даже зла –

насред студа и вятъра разголена,

боляща като сутрешна роса.

И пак е топло. Толкова уютно,

че чак нагарча. Искам земетръс.

Да ме раздруса, та да се залутам,

на тихия уют да туря кръст,

да тръсна грива, да изуя сбруя,

да си играя с огън и вода.

Във нечий свят следзимен да нахлуя

и до основи да го изгоря.

 

Но ще е лято. Пролетите вече

не ми отиват. И от тях боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Велков, излагаш се. Държиш се като обидена пионерка. Неграмотна при това.
  • Може би това НЕЩО е повече от някакво моментно желание ли?
    И нима е по - съществено и истинско ?
    Наистина ли смятате, че можете просто ей така да давате критична оценка над написано от сърцето откровение към един реален човек, какъвто едва ли присъства във вашата поема ?
    Може би желанието и фантазиите ви за бурни мигове и вероятно липсващите ви ласки от страна на мечтаният , за който купнеете в поемата ви е са виновници за бозичката , която сте сътворила .
    Има далеч по-стойностни и привлекателни за четене и размишление творби , но не ваши ! Благодаря , че го прочетохте.
    С нетърпение очаквам следващата ви фантазия.
  • !!! Поздрави!
  • Поздрав, Ели!
  • Но ще е лято. Пролетите вече
    не ми отиват. И от тях боли.
    ---
    Харесва ми стихото ти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...