Не ми отиват пролети
Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича
и диша във тила ми есента.
Не искам лято. Искам луда пролет.
Напираща, нахална, даже зла –
насред студа и вятъра разголена,
боляща като сутрешна роса.
И пак е топло. Толкова уютно,
че чак нагарча. Искам земетръс.
Да ме раздруса, та да се залутам,
на тихия уют да туря кръст,
да тръсна грива, да изуя сбруя,
да си играя с огън и вода.
Във нечий свят следзимен да нахлуя
и до основи да го изгоря.
Но ще е лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
© Ели All rights reserved.
Поздрави! 
