Не ми подарявай букети...

Не искам големи букети,

показност в обич обвита. Колко отнети животи на рози... Не искам!Не съм се родила,   за да чувствам, че някой обича, убивайки цвете, живот под звездите, който, на някого нужен, в ръцете ми вехне, а розите мълчат и умират...   Не ми подарявай, ах, тези букети, задушени в пандели от хартия. Не може ли просто да бъдеш до мен, сред живи цветя да бъдем магия.   Разбирам, за някои красиво е, вярно, бодлите на розите да ги няма. Не ми подарявай такива букети, всеки бодил крие тревога и рана.   Не разбра ли, че малко ми трябва - усмивка безплатна и може би цвете. Но не като твоите, питомно-мъртви, искам го диво - да диша, да пее...