12 мар. 2013 г., 07:47  

Не ми подарявай букети...

2.1K 0 1

Не искам големи букети,

показност в обич обвита. Колко отнети животи на рози... Не искам!Не съм се родила,   за да чувствам, че някой обича, убивайки цвете, живот под звездите, който, на някого нужен, в ръцете ми вехне, а розите мълчат и умират...   Не ми подарявай, ах, тези букети, задушени в пандели от хартия. Не може ли просто да бъдеш до мен, сред живи цветя да бъдем магия.   Разбирам, за някои красиво е, вярно, бодлите на розите да ги няма. Не ми подарявай такива букети, всеки бодил крие тревога и рана.   Не разбра ли, че малко ми трябва - усмивка безплатна и може би цвете. Но не като твоите, питомно-мъртви, искам го диво - да диша, да пее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...