12 мар. 2013 г., 07:47  

Не ми подарявай букети...

2.1K 0 1

Не искам големи букети,

показност в обич обвита. Колко отнети животи на рози... Не искам!Не съм се родила,   за да чувствам, че някой обича, убивайки цвете, живот под звездите, който, на някого нужен, в ръцете ми вехне, а розите мълчат и умират...   Не ми подарявай, ах, тези букети, задушени в пандели от хартия. Не може ли просто да бъдеш до мен, сред живи цветя да бъдем магия.   Разбирам, за някои красиво е, вярно, бодлите на розите да ги няма. Не ми подарявай такива букети, всеки бодил крие тревога и рана.   Не разбра ли, че малко ми трябва - усмивка безплатна и може би цвете. Но не като твоите, питомно-мъртви, искам го диво - да диша, да пее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...