Не ми прощавай
Не те повиках, тихичко си тръгнах,
загърнах се, отвън ме срещна хала.
И не заплаках – с времето претръпнах,
какво от туй, че всичко бях ти дала?
Не съм скъперник, нищо не събирах,
на онзи свят за всички е еднакво -
един обичал, друг присъствал...
Допълваме се винаги по равно.
Оставям дар, дано не е напусто,
когато липсата е толкова парлива,
след мен ще имаш цялото съзвездие
на Сириус и прилива на Нил.
А днес си тръгвам, тиха съм тревога,
аз взех ти всичко без да съм разбрала,
оставаш сам, а аз съм ненаситна...
Не ми прощавай, за да не остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
