24.11.2022 г., 18:30

Не ми се остарява

745 1 2

Не ми се остарява и усещам

природата е милостива с мен,

енергия Всевишна ме зарежда

и разумът - етично извисен.

 

И любовта, защото се не губи.

Една отиде ли си, идва пак

от другаде.Без грубосии груби

една си тръгва, друга дава знак.

 

Не съм наречена да се удавя

за средностатистичен земен мъж.

Заемам се душата да изправя,

а не и аз да падна отведнъж.

 

Не стане ли - проблемът си е негов.

Попадне ли в граничната бразда,

нататък кара сам...Остават звездни

интимните ми стихове и...да -

 

за всяка обич Бог ми дава нови,

те надживяват мъжки грехове.

А аз съм просто винаги готова

за мъж, който създава брегове!

 

Аделина Колева

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ти благодаря, Младене.
  • Любовта е като река, но както казва Хераклит:

    "Човек не може два пъти да се изкъпе в една и съща река!"

    Много стойностен поетичен монолог, чийто финал ме накара да се замисля над въпроса: възможно ли е да бъдат създадени брегове за безбрежното?!

    Поздравление, Аделаида!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...