imperfect (Яна)
274 2097
30.04.2013 г., 10:54 ч.

Не ми се случвай 

  Поезия » Любовна
1222 2 21

 

Не ми се случвай

 

 

 

Не ми се случвай пак така – на дребно.

От тази обич дълго съм горяла.

Събирах в шепа сълзи непотребни,

присвита на земята, онемяла.

Несвързано бълнуваща стихия –

в това си ме превърнал, обич моя.

Щом вятърът простене, намери я -

душата на талази сред пороя.

Не казвай, че светът ми днес лъжлив е –

във него си пренесен от години.

Платих си скъпо всяка от сълзите,

изплакани по теб, Незаменими.

А днес си сам. Отидох си отдавна.

Към слънчевата улица затичах.

Цигарен дим след лепкавата влага

напомня ти, жена че си обичал.

Не ми се случвай пак така – на дребно.

Не искам тази обич на раздяла.

На някой друг от снощи съм потребна –

звезда сред мрака нейде засияла.

И не, не казвай тихо, че боли те –

 ах, тази болка колко я познавам...

Ти помниш ли как удрях по стените

с ръце във кръв и крясък: „Продължавам”?

Не ми се случвай пак така – на дребно.

Такава обич нищичко не струва.

Продадох си сълзите непотребни,

но болката, уви, не се купува.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??