Не ми се случвай
Не ми се случвай
Не ми се случвай пак така – на дребно.
От тази обич дълго съм горяла.
Събирах в шепа сълзи непотребни,
присвита на земята, онемяла.
Несвързано бълнуваща стихия –
в това си ме превърнал, обич моя.
Щом вятърът простене, намери я -
душата на талази сред пороя.
Не казвай, че светът ми днес лъжлив е –
във него си пренесен от години.
Платих си скъпо всяка от сълзите,
изплакани по теб, Незаменими.
А днес си сам. Отидох си отдавна.
Към слънчевата улица затичах.
Цигарен дим след лепкавата влага
напомня ти, жена че си обичал.
Не ми се случвай пак така – на дребно.
Не искам тази обич на раздяла.
На някой друг от снощи съм потребна –
звезда сред мрака нейде засияла.
И не, не казвай тихо, че боли те –
ах, тази болка колко я познавам...
Ти помниш ли как удрях по стените
с ръце във кръв и крясък: „Продължавам”?
Не ми се случвай пак така – на дребно.
Такава обич нищичко не струва.
Продадох си сълзите непотребни,
но болката, уви, не се купува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
