Не ми се случвай
Не ми се случвай
Не ми се случвай пак така – на дребно.
От тази обич дълго съм горяла.
Събирах в шепа сълзи непотребни,
присвита на земята, онемяла.
Несвързано бълнуваща стихия –
в това си ме превърнал, обич моя.
Щом вятърът простене, намери я -
душата на талази сред пороя.
Не казвай, че светът ми днес лъжлив е –
във него си пренесен от години.
Платих си скъпо всяка от сълзите,
изплакани по теб, Незаменими.
А днес си сам. Отидох си отдавна.
Към слънчевата улица затичах.
Цигарен дим след лепкавата влага
напомня ти, жена че си обичал.
Не ми се случвай пак така – на дребно.
Не искам тази обич на раздяла.
На някой друг от снощи съм потребна –
звезда сред мрака нейде засияла.
И не, не казвай тихо, че боли те –
ах, тази болка колко я познавам...
Ти помниш ли как удрях по стените
с ръце във кръв и крясък: „Продължавам”?
Не ми се случвай пак така – на дребно.
Такава обич нищичко не струва.
Продадох си сълзите непотребни,
но болката, уви, не се купува.
© Яна All rights reserved.
