Не ми се тръгва
Не ми се тръгва...
Ала времето изтича
и слънцето отмерва часовете...
Луната жадно ми преглъща дните
А Есента...душата ми,
безжалостно оголва...
Отмереното време
бързо се източва -
съвсем като във пясъчен часовник!
Остава само спомен
да те топли,...
докато пак отмериш -
месец за година!
Не ми се тръгва!
Повярвай ми,
не ми се тръгва!..
Но там, зад Океана,
където вятърът отвя ни,
наречено било е, да се родят мечтите!
Там дом да имам!
Там деца и техните деца да гледам!
Навярно...от съдбата
тъй е отредено...
Да се откъснеш!
Да се изтръгнеш от всичко,
що за теб е скъпо, мило!
За това,
че си избрал да имаш избор,
свободно да живееш и да дишаш -
със кръвнина да плащаш,
в безкръвната война на времето...
Не ми се тръгва!
Не ми се тръгва!..
Ала времето изтече!
Ще скътам всичко във душата!
И любовта и мъката!
И спомените и сълзите!
Уханието на мама от косите,
топлината на ръцете,
и грижата в очите!
Прегръдката и топлата усмивка
на сестра ми!
Ще взема всичко!
Ще я напълня хубаво,
до горе, че душата носи!
И свръх багаж за нея...
никой не отмерва...
Дано да стигне за година!
Не ми се тръгва!
Не ми се тръгва!
Ала времето изтече!...
Оставям Ви сърцето си...
Наполовина...
Valentina Mitova
08/10/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
