Искам аз с ръка да те погаля,
всичко в теб до кости да изгаря.
В очите ти красиви искрата да запаля,
да ме гледаш както вчера-
с любов, а не с омраза.
Сърцето непреклонно в теб да стопля,
с любовта си аз да те омая,
да не мислиш ти за края.
Че тази обич уж безсилна,
пред разрухата най-силна,
не ще я пусна аз да си отиде
без думи и без глас.
© Анислава Христева Всички права запазени