Не мога
Диша сърцето като река.
Спирам се, но не мога да те раня...
Липсва ми лицето ти.
Кожата сякаш е жива за мен.
Усещам пулса на ехото.
Движа се, но мога ли да те забравя?
Сякаш съм топлината на нощта.
Сълзите са пълни с твойте прегръдки.
Полъха на свежест ме съживи на брега от любов.
Мъгла обвива мокрото тяло, а дъга обхожда тялото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
