20.10.2009 г., 21:44

Не мога

1.1K 0 2

Не мога

Обичах те, но ти си тръгна!
Не успях да кажа даже спри!
Опитах да те върна,
но падаха единствено сълзи.
Сега ме молиш след години
да изпием по кафе,
отново след години
да доразбиеш моето сърце.
Аз някога обичах те до болка,
за теб останах без душа,
за теб направих всичко,
но остави ме сама.
Забрави, че някога те обичах,
че някога твоя аз бях,
че някога страдах,
че в ада горях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....