Не мога
Обичах те, но ти си тръгна!
Не успях да кажа даже спри!
Опитах да те върна,
но падаха единствено сълзи.
Сега ме молиш след години
да изпием по кафе,
отново след години
да доразбиеш моето сърце.
Аз някога обичах те до болка,
за теб останах без душа,
за теб направих всичко,
но остави ме сама.
Забрави, че някога те обичах,
че някога твоя аз бях,
че някога страдах,
че в ада горях...
© Мария All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
