Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много,
да опита друг,
ако иска.
Съжалявах хора,
непостигнали нищо,
нощем тихо се молех,
да прости чужди
истини.
Имах дързост
и смелост,
да се боря сама.
И изстивах,
и мръзнех,
от ръце непоискани.
Бях красива и истинска
и повярвах в мечтите си.
Да се жалвам?!
Не,не мога,
а така ми се иска.
© Jivka Koleva Всички права запазени