12.12.2019 г., 9:50

Не мога

758 0 0


Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много,
да опита друг,
ако иска.
Съжалявах хора,
непостигнали нищо,
нощем тихо се молех,
да прости чужди
истини.
Имах дързост
и смелост,
да се боря сама.
И изстивах,
и мръзнех,
от ръце непоискани.
Бях красива и истинска
и повярвах в мечтите си.
Да се жалвам?!
Не,не мога,
а така ми се иска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...