12.12.2019 г., 9:50

Не мога

757 0 0


Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много,
да опита друг,
ако иска.
Съжалявах хора,
непостигнали нищо,
нощем тихо се молех,
да прости чужди
истини.
Имах дързост
и смелост,
да се боря сама.
И изстивах,
и мръзнех,
от ръце непоискани.
Бях красива и истинска
и повярвах в мечтите си.
Да се жалвам?!
Не,не мога,
а така ми се иска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...