Не мога
Отправям се към изхода за сетен път
и пак обръщам се назад, защо - не знам,
опитвам се да те погледна за последен път,
и чувствам, две очи ме чакат там.
Не мога да докосна дръжката с замах,
ръката ми трепери от уплаха,
не искам да забравям общия ни смях,
ехото пробива ме в стомаха.
Ти страдаш сам, почти отчаян,
неподозиращ даже колко ме боли,
аз виждам те - съвсем замаян,
искам, но не знам кога да спра дори.
Докосвам твоя мирен поглед,
усещам сълзи от кръв текат,
усмивката ми - "нежен полет",
те прави мъничко щастлив в мига.
Не искаш да те мъча бавно,
желаеш да си тръгна, без да спра,
но пак мечтаеш да остана още малко,
с надежда друго да реша.
Не мога да повярвам, че го казваш
след всичко, което ти причиних,
изплакваш нежно ти, че ме обичаш
и съжалявам, че не ти простих.
Не зная нужни ли са думи,
не зная колко ще те заболи,
но истината е, че ти си спомен
дълбоко в моите мечти...
Да те забравя там, в безкрая,
или да те искам пак безспир?!
Да те оставя в тази тъмна стая,
или да остана с теб във тази шир?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
