Луната е фея от приказна книга,
отгърнала страница с име - Нощта,
вълшебство в реалност човешка, но стига!
Луната е просто красива жена.
И даже да мога да литна към нея,
навярно едва ли ще стъпя, нали?
Луната пътува по звездна алея,
сърцето към своите сладки мечти.
Разбира се, зная, че тя е далече,
макар, че оттук ще я стигна с ръце,
затварям очи и при нея съм вече,
сякаш е истина, пламтящо сърце.
Понякога виждам я нежна в съня си,
привлечен красиво от лунния зов,
какво е луната, кажи, без нощта си,
какво съм аз, без теб, кажи ми, любов.
© Иван Бодуров Всички права запазени