10.03.2019 г., 0:21 ч.  

Луната и нощта 

  Поезия » Любовна
814 1 6

Луната е фея от приказна книга,

отгърнала страница с име - Нощта,

вълшебство в реалност човешка, но стига!

Луната е просто красива жена.

 

И даже да мога да литна към нея,

навярно едва ли ще стъпя, нали?

Луната пътува по звездна алея,

сърцето към своите сладки мечти.

 

Разбира се, зная, че тя е далече,

макар, че оттук ще я стигна с ръце,

затварям очи и при нея съм вече,

сякаш е истина, пламтящо сърце.

 

Понякога виждам я нежна в съня си,

привлечен красиво от лунния зов,

какво е луната, кажи, без нощта си,

какво съм аз, без теб, кажи ми, любов.

 

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Но може би последния ред трябва да бъде: "... какво съм аз без тебе, любов!", за да се запази ритмика та в стиха. Поне според мен...
  • о, сори, като за от тел чудесно си се справил! не се мъчи тогава...
  • Да, благодаря за отзивите, при първа възможност ще коригирам грешките в стиха, че на този телефон клавиатуршфнта прави проблеми
  • нощ - ж.р. членува се с ТА - НОЩТА!
    Още в заглавието грешка!
    Иначе стихотворението е хубаво послание, дано го прочете, за която е посветено!
  • Харесах поетичните ти размисли!
  • Ти си отговори! Браво!
Предложения
: ??:??