Mar 10, 2019, 12:21 AM  

Луната и нощта

  Poetry » Love
1.2K 1 6

Луната е фея от приказна книга,

отгърнала страница с име - Нощта,

вълшебство в реалност човешка, но стига!

Луната е просто красива жена.

 

И даже да мога да литна към нея,

навярно едва ли ще стъпя, нали?

Луната пътува по звездна алея,

сърцето към своите сладки мечти.

 

Разбира се, зная, че тя е далече,

макар, че оттук ще я стигна с ръце,

затварям очи и при нея съм вече,

сякаш е истина, пламтящо сърце.

 

Понякога виждам я нежна в съня си,

привлечен красиво от лунния зов,

какво е луната, кажи, без нощта си,

какво съм аз, без теб, кажи ми, любов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Но може би последния ред трябва да бъде: "... какво съм аз без тебе, любов!", за да се запази ритмика та в стиха. Поне според мен...
  • о, сори, като за от тел чудесно си се справил! не се мъчи тогава...
  • Да, благодаря за отзивите, при първа възможност ще коригирам грешките в стиха, че на този телефон клавиатуршфнта прави проблеми
  • нощ - ж.р. членува се с ТА - НОЩТА!
    Още в заглавието грешка!
    Иначе стихотворението е хубаво послание, дано го прочете, за която е посветено!
  • Харесах поетичните ти размисли!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...