Луната и нощта
Луната е фея от приказна книга,
отгърнала страница с име - Нощта,
вълшебство в реалност човешка, но стига!
Луната е просто красива жена.
И даже да мога да литна към нея,
навярно едва ли ще стъпя, нали?
Луната пътува по звездна алея,
сърцето към своите сладки мечти.
Разбира се, зная, че тя е далече,
макар, че оттук ще я стигна с ръце,
затварям очи и при нея съм вече,
сякаш е истина, пламтящо сърце.
Понякога виждам я нежна в съня си,
привлечен красиво от лунния зов,
какво е луната, кажи, без нощта си,
какво съм аз, без теб, кажи ми, любов.
© Иван Бодуров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Но може би последния ред трябва да бъде: "... какво съм аз без тебе, любов!", за да се запази ритмика та в стиха. Поне според мен...
-
о, сори, като за от тел чудесно си се справил! не се мъчи тогава...
-
Да, благодаря за отзивите, при първа възможност ще коригирам грешките в стиха, че на този телефон клавиатуршфнта прави проблеми
-
нощ - ж.р. членува се с ТА - НОЩТА!
Още в заглавието грешка!
Иначе стихотворението е хубаво послание, дано го прочете, за която е посветено! -
Харесах поетичните ти размисли!
-
Ти си отговори! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
