Не мога да не се надявам

31.03.2010 г., 8:51 ч.

Поезия » Любовна

725 0 3

Не мога да не се надявам,

когато близо съм до теб.

И сълзи на воля ти раздавам,

превръщайки се в половин човек.

Когато в скръбта си съм обляна

и се вгледам пак в твоите очи,

отново виждам тази мелодрама,

която в сърцата ни горчи.

Любов ли е това, или безумие?

Къде да търся светлина?

Щом само в твоя поглед има я,

надежда или лудост – все моята душа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.