Не мога да не се надявам
Не мога да не се надявам,
когато близо съм до теб.
И сълзи на воля ти раздавам,
превръщайки се в половин човек.
Когато в скръбта си съм обляна
и се вгледам пак в твоите очи,
отново виждам тази мелодрама,
която в сърцата ни горчи.
Любов ли е това, или безумие?
Къде да търся светлина?
Щом само в твоя поглед има я,
надежда или лудост – все моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Недялкова Всички права запазени
