Не мога да не се надявам,
когато близо съм до теб.
И сълзи на воля ти раздавам,
превръщайки се в половин човек.
Когато в скръбта си съм обляна
и се вгледам пак в твоите очи,
отново виждам тази мелодрама,
която в сърцата ни горчи.
Любов ли е това, или безумие?
Къде да търся светлина?
Щом само в твоя поглед има я,
надежда или лудост – все моята душа.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
