Не мога да повярвам!

/ по Черных /

Той, Господ, първо е в бикините, после в сърцето
и най-накрая в ума - да го разбереш...
Червени са бузите, високо е кръвното до небето,
от срам ти иде сега да умреш...

Мъгляви бяха ти очите, с виелици те бяха пълни.
Макар и залезни лъчите, за тебе грееха зад хълма.
Не ще те милват по косите и може би не е и нужно.
За тебе писах... Теб обичах... Кое превръща ни във чужди?

На прага си те чакам боса, да стъпиш по земята хладна...
Очага каменен да стъкнеш... От огъня ти да припадна...
Невъзвратимо да отвориш и нежно да целунеш, всъщност...
Очите ти да ми говорят... Да кажат: "Няма да се връщам!"