Незапомнящ се интериор на остъклената тераса.
Навсякъде са окачени спомени.
И ти се криеш от минали моменти,
загледан в играещи лъчи.
Бих те снимала така замислен и открит.
Не съм те виждала такъв.
Не мога да повярвам, че си ти!...
Безумно е, че толкова се крихме.
Светът разгледахме и философията в чуждите картини.
И жалко, че очите ми не отразяват блясъка си в твоите.
И жалко, че мислите за друг копнеят...
Сега те гледам как мълчиш.
Да се протегна бих могла.
Да ти разкажа за изписаните листове.
И може би да си направим снимка.
Дано не се обърнеш. Ще те изненадам.
Не мога да повярвам колко чаках!
Пристъпвам развълнувано.
В главата се върти: "Дано ме помни..."
И както винаги в червено.
Гримът се отразява в твойта чаша.
Сега разбирам - нямам нищо да ти казвам.
Ръката ти оставя отпечатък в моята.
Не мога да повярвам за годините!
Сега стоиш, неповторимо вгледан в мен.
Не мога да повярвам за душата си!
Накрая тя намери своя дом!
© Обичаща Всички права запазени