Незапомнящ се интериор на остъклената тераса.
Навсякъде са окачени спомени.
И ти се криеш от минали моменти,
загледан в играещи лъчи.
Бих те снимала така замислен и открит.
Не съм те виждала такъв.
Не мога да повярвам, че си ти!...
Безумно е, че толкова се крихме.
Светът разгледахме и философията в чуждите картини.
И жалко, че очите ми не отразяват блясъка си в твоите.
И жалко, че мислите за друг копнеят...
Сега те гледам как мълчиш. ...