12.11.2007 г., 12:38

Не мога да се сърдя

800 0 7
 Не мога да се сърдя

Не мога да се сърдя,
няма нищо ново.
Върна се при мен,
за да избягаш пак отново.

Поне кажи, когато бягаш,
да не гадая през сълзи.
Защо чувства ще събуждаш,
щом мъката отново ще мълви?

Бягаш, после пак се връщаш,
докога това ще продължи?
Защо любовта в кръст превръщаш
и докога ще ми тежи?

Защо съм слаба да преглъщам
и любовта в мене да горчи?
Докога назад отново ще се връщам,
дори да зная, че боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...