Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме...
Единствено във мислите и спомените,
в песента,
която ни припява лятото
и смешката,
която само аз и ти разбираме.
Във близост,
невъзможна до обичане,
сподавено сбогувам се
безгласно.
Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни...
© Александра Михалева Всички права запазени