26.07.2006 г., 12:45 ч.

Не мога да си позволя да те загубя 

  Поезия
1996 1 10



Не мога да си позволя да те загубя.
Не искам да заровя спомена във думи
и всичко помежду ни да пропия.
Магия ли?... Това направо е безумие.

Не исках споменът да ме погуби.
Раздавах те на времето, пленено помежду ни.
Аз мамех го със думи и късах си от теб...
А ти прости ми, исках те безумно.

Земята стара е, но чува.
Моретата пируват
         вече трета вечер.
И слушаш сам смехът далечен
         на звездите,
пилеещи лъчите си
         във Бездната.

Всемирен студ...

Той бавно те пропива.
Ти спомняш си за мен и спираш.

Дърветата са хубави, когато се преструват.

© Огрян Орешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??