Не мога да си позволя да те загубя
Не мога да си позволя да те загубя.
Не искам да заровя спомена във думи
и всичко помежду ни да пропия.
Магия ли?... Това направо е безумие.
Не исках споменът да ме погуби.
Раздавах те на времето, пленено помежду ни.
Аз мамех го със думи и късах си от теб...
А ти прости ми, исках те безумно.
Земята стара е, но чува.
Моретата пируват
вече трета вечер.
И слушаш сам смехът далечен
на звездите,
пилеещи лъчите си
във Бездната.
Всемирен студ...
Той бавно те пропива.
Ти спомняш си за мен и спираш.
Дърветата са хубави, когато се преструват.
© Огрян Орешников All rights reserved.
