26 jul 2006, 12:45

Не мога да си позволя да те загубя 

  Poesía
2395 1 10



Не мога да си позволя да те загубя.
Не искам да заровя спомена във думи
и всичко помежду ни да пропия.
Магия ли?... Това направо е безумие.

Не исках споменът да ме погуби.
Раздавах те на времето, пленено помежду ни.
Аз мамех го със думи и късах си от теб...
А ти прости ми, исках те безумно.

Земята стара е, но чува.
Моретата пируват
         вече трета вечер.
И слушаш сам смехът далечен
         на звездите,
пилеещи лъчите си
         във Бездната.

Всемирен студ...

Той бавно те пропива.
Ти спомняш си за мен и спираш.

Дърветата са хубави, когато се преструват.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??