Не мога да спра да те обичам,
теб грешнико, убиващ моите дни..
Дори в Демона бих се влюбила,
ако зная, че Демона си ти..
Дори от смъртта не бих се плашила,
ако тази смърт води към теб..
Не мога да се излекувам
от болестта към теб..
Не мога да спра да си мечтая,
че някога ще бъда пак със теб..
Не мога да забравя как боли,
откакто те няма..
Не мога да повярвам, че
всеки спомен свързан с теб,
кърви като дълбока рана...
Не мога да спра да те обичам,
не мога нито минутка
без теб да дишам..
По – добър от теб
така и не успявам,
аз да си представя.
По – добър в моите очи,
едва ли ще открия,
но не спирам от лъжите ти
сладки да пия...
Не мога да не те обичам..,
разбери....
като всеки ден,
се вглеждам в твоите очи,
не мога и тази моя любов -
ЩЕ Е ЗАВИНАГИ...