7.09.2011 г., 15:35

Не мога да спра да те обичам

2.1K 0 8

специално за Жулиета

 

Вървейки в онази дъждовна вечер,

без да знам накъде и защо,

усетих,

че няма да мога да спра да те обичам.

 

Сега е така

като преди.

 

Единствено имам това,

че ми липсваш.

Не мога да спра да обичам.

Не мога да спра,

продължавам,

остана само дъждът

от сълзи, напиращ в очите ми.

 

Сега е така

като преди.

Мога да плача,

но не мога да спра до дървото.

 

Единствено имам себе си

и това, което усещам.

Ще продължа да те обичам,

вървейки през всяка дъждовна вечер,

без да знам защо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Донев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....