Не мога да те побера в рима
Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо дишане падна.
Белият ми дроб е цяла борова гора,
спокойно.
Точно един поглед ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо гледане падна.
Очите ми са дълбоки езера,
спокойно.
Точно един тон от гласа ти
ми трябваше, за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо слушане падна.
Ушите ми са грамофон,
спокойно.
Точно едно докосване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо докосване падна.
Кожата ми е цяла лавандулова поля,
спокойно.
С теб всичко беше
в точни дозировки.
Толкова достатъчен.
С тях всичко беше
пресолено.
Толкова ненужни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Георгиева Всички права запазени
