ikiva (Виктория Георгиева)
25 6
8 abr 2017, 1:16

Не мога да те побера в рима 

  Poesía » De amor
923 2 8

Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.

 

Голямо дишане падна.
Белият ми дроб е цяла борова гора,
спокойно.

Точно един поглед ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.

Голямо гледане падна.
Очите ми са дълбоки езера,
спокойно.

Точно един тон от гласа ти
ми трябваше, за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.

Голямо слушане падна.
Ушите ми са грамофон,
спокойно.

Точно едно докосване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.

Голямо докосване падна.
Кожата ми е цяла лавандулова поля,
спокойно.

С теб всичко беше
в точни дозировки.
Толкова достатъчен. 
С тях всичко беше
пресолено.
Толкова ненужни. 

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??