Не мога дори дъжда да извикам
Не мога дори дъжда да извикам
На Теб
Искаше някой за теб да направи
син Океан, безкраен, дълбок,
любовта си завинаги там да остави
дори още след първия скок.
Но не мога аз Океан да творя.
Във въздух летя непокорен,
на земята без милост горя,
а пожари гаси Океанът просторен.
Единствено мога за теб да направя
огън от чувства безкрайни,
любовта си в теб да оставя,
да разголя мисли потайни.
Не мога дори дъжда да извикам
да запълни земята обширна.
Но мога от страсти да бликам,
да подаря душата немирна.
И сърце горещо, от въглен,
за теб туптящо в гърдите.
А мигът от страсти излъган
на любовта ще оставя следите.
10.06.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Може ли да го отворя, без да викам дъжда?! 
Малко ми заприлича на чушка в началото хахаха 
Но, като се загледах, чадър си е 
