Не мога повече да прося

Поезия » Любовна

988 0 2

НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ДА ПРОСЯ

Не мога повече да прося,

пъстрата паничка е разбита.

Не мога и да стържа с нокти,

на сърцето изтъняха стените.

Ръцете ми отказват да се ровят

в сиви пепелища и пустини.

Не искам вече за искра да моля,

мечтая си във огън да загина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alastor (Аластор)

... Отнякъде далеч се чу камбана -
тогава бързо се прекръсти,
свещичка пъхна ми в ръцете
и за Любовта ни я запали.

Покри ме нежно със савана,
наведе се. Не ме целуна.
Отиде си. Дори не се обърна.
А аз не искам да умирам...

2016-04-22T21:43:29+03:00
vyatur13 (Елена)

Не искам вече за искра да моля - много хубаво казано! Благодаря ти!

2014-10-25T21:08:39+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0