Не мога повече да прося

Poetry » Love

991 0 2

НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ДА ПРОСЯ

Не мога повече да прося,

пъстрата паничка е разбита.

Не мога и да стържа с нокти,

на сърцето изтъняха стените.

Ръцете ми отказват да се ровят

в сиви пепелища и пустини.

Не искам вече за искра да моля,

мечтая си във огън да загина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alastor (Аластор)

... Отнякъде далеч се чу камбана -
тогава бързо се прекръсти,
свещичка пъхна ми в ръцете
и за Любовта ни я запали.

Покри ме нежно със савана,
наведе се. Не ме целуна.
Отиде си. Дори не се обърна.
А аз не искам да умирам...

2016-04-22T21:43:29+03:00
vyatur13 (Елена)

Не искам вече за искра да моля - много хубаво казано! Благодаря ти!

2014-10-25T21:08:39+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0