Ми скучничко си беше на земята
Живя редовно - както се полага
на средностатистическия мъж.
Единствен път на булката избяга.
Не може да не кръшнеш пък веднъж!
Един след друг изнизаха се дните
и вижте що го мъчеше сега:
Кого ли може тука да попита,
дали я има Горе любовта?...
Старал се бе да спазва правилата...
Е, много важно – кръшнал бил веднъж!...
Ми скучничко си беше на Земята!...
Без туй пък как да се почувства мъж?!...
Макар, че лекичко бе сгазил лука -
едничък път едва ли се броù,
с надежда ще си тръгне той оттука –
да вкуси пак от тези благинкù!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
