Не може никога като преди
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай,
не е вината в мен!
Виновният не си и ти.
Виновни само са сърцата ни,
че никога не са ни питали...
Не ме моли,
не може никога да е като преди!
Недей да плачеш,
защото с тебе плача аз,
но други днес са моите сълзи.
Попити с кръв и много мъка са очите ми
и ледено студени са мечтите ми...
Не казвай, че надеждата не е умряла!
Защото щом е жива
къде се крие още днес?
Не ще обичаме отново с обич никого такава,
каквато се обичахме със теб...
Не ме помни, не заслужавам!
Дано остана аз за тебе само спомен лек.
Когато за последно те прегръщам на раздяла,
те моля само да ме разбереш...
Не ме обичай! Такава е съдбата ни да се обичаме,
но само от далеч...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвето Всички права запазени