16.01.2011 г., 13:53

Не можеш

760 0 4

                                        "Душите не се чупят. Те отскачат."  Дийпак Чопра

 

Не можеш да ми счупиш душата.

Тя като топка отскача.

Искаш да я направиш саката,

но не е лека тая задача -

да я потъпчеш и вържеш,

да я премажеш и сплескаш.

С думи-ножове я стържеш

в една полудяла гротеска.

Тя не е ваза кристална.

Корава е - не се разбива.

Упорит си маниакално,

а тя си е същата - жива.

Търпеливо те чака да свършиш

с нея мача по бейзбол и ръгби.

Не, не можеш да я прекършиш!

Затова най-добре... си тръгвай.

                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Де да беше и моята толкова пластична...
    Поздрави,Нинче!
  • никой не може да ти прекърши или отнеме душата...
    много хубав, стойностен стих, Нина...сърдечно.
  • браво
  • Така е.Душата се защитава най-добре от лошата действителност.Много е музикален стиха,идеята е дълбоко смислена.поздравявам те,човек може да се учи от стила ти.Успехи и в бъдеще

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...