Не можеш да ми вземеш вярата...
Не можеш да ми вземеш вярата, съдба,
макар че я раняваш
все по-силно
и по-жестоко,
до корен...
Обрулваш недозрелите мечти
в калта на Неизбежното
и не пожалваш
дори една.
Знам какво очакваш -
да крещя от болка
и да се скрия
под черупката на Примирението,
да вържа всички мисли
и желания
и зад оградата на Радостта да вият
от глад и жажда...
Няма!
Не съм по-силна
и не искам да се боря с теб!
И даже ще те стисна здраво,
приятелски и топло
за ръката,
с която ми отне
поредната жива мечта -
разлистена и пъстра,
и истинска,
с която я уби,
без да ми кажеш защо...
Не искам да те питам.
Въпросите са само
мигли на един
отминал, плачещ листопад,
полепнали по клоните на Болката,
а отговорите - изсъхнал дънер...
Не ме е страх от теб!
Ти можеш да ми вземеш
всичко друго,
но не можеш да ми вземеш вярата,
защото тя
по-силна е от теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
