bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
27.07.2011 г., 19:29 ч.

Не, не казвай, облаче ле бяло 

  Поезия » Друга
1644 0 26

Не, не казвай, облаче ле бяло

 

                                            ,,Я кажи ми, облаче ле бяло,

                                             отде идеш, де си ми летяло.

                                             Не видя ли бащини ми двори

                                             и не чу ли майка да говори..?“

 

Не! Не казвай, облаче ле бяло,

нищичко за бащини ми двори!

Мама съм година не видяла,

но със нея често си говорим.

 

Аз слугувам в чуждата държава,

тя крепи самичка цяла къща

и повтаря:„Тук по-лошо става!..

Мога и сама!..Да се не връщаш!..“

 

Боже! Колко близки са по участ

емигрантските ни майки клети-

с ручеи в очи, в душа- със суша,

а в уста-със думи  на утеха!..

 

Ако чуеш майка да говори,

само моля, облаче ле бяло:

поплачи над бащини ми двори!

Тъй ще знаят, че си ме видяло...

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??