Не, не казвай, облаче ле бяло
Не, не казвай, облаче ле бяло
,,Я кажи ми, облаче ле бяло,
отде идеш, де си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори..?“
Не! Не казвай, облаче ле бяло,
нищичко за бащини ми двори!
Мама съм година не видяла,
но със нея често си говорим.
Аз слугувам в чуждата държава,
тя крепи самичка цяла къща
и повтаря:„Тук по-лошо става!..
Мога и сама!..Да се не връщаш!..“
Боже! Колко близки са по участ
емигрантските ни майки клети-
с ручеи в очи, в душа- със суша,
а в уста-със думи на утеха!..
Ако чуеш майка да говори,
само моля, облаче ле бяло:
поплачи над бащини ми двори!
Тъй ще знаят, че си ме видяло...
© Петя Божилова All rights reserved.
