30.10.2012 г., 23:51

Не, не си отивай

706 0 0

Не, не си отивай, както си отиват листата,

почернели от времето и от калния дъжд.

Ти си ми нужен, както росата,

както дори хлябът насъщ.

 

Живей, живей заради мене

и сътвори голямата ми, дивна мечта.

Виж, как преминава през нея вятър - немирник,

за нас сътворил чудеса.

 

И ме скрий под крилото на всяка милувка,

безпаметно изпаднала в сън,

където щастието се измерва с целувки,

с поредния сребърен звън.

 

Не, не си отивай, както си отиват листата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...