Не, не си отивай, както си отиват листата,

почернели от времето и от калния дъжд.

Ти си ми нужен, както росата,

както дори хлябът насъщ.

Живей, живей заради мене

и сътвори голямата ми, дивна мечта.

Виж, как преминава през нея вятър - немирник,

за нас сътворил чудеса.

И ме скрий под крилото на всяка милувка,

безпаметно изпаднала в сън,

където щастието се измерва с целувки,

с поредния сребърен звън.

Не, не си отивай, както си отиват листата!