Пусти, празни редове
Вкаменяващи се устни

Сърце пречупено на две
Заминаващи си чувства

Тишина, която реже с нож
очакването на словата
Не идват думите обаче,
остава тишината...

Разделят се посоките
и все повече ще се разделят
Но очите ни понякога
ще се потърсят и ще се намерят

Ще ти намигна крехко...
със усмивка
На ум ще пожелая все добро
Ще продължа по пътя си
умислен...
Не ни е писано било

А ти рисувай и създавай,
не спирай живописно да предеш
не искай от живота - давай!
Вярвам, ще ме разбереш!!!